Моята нова година започна скромно — бях на земята в хола, гушкаща треперещото ми кученце Бейби, докато всички гости се редяха за шампанско. След това минаха да ме поздравят, а погледът им минаваше от липсата ми на шампанско до това, че седя на пода, до това, че Бейби трепери до мен. Въпреки всичко, никой не пропусна да ми честити, а когато се сдобих и с шампанско любезно предоставено от приятеля ми, вече си казахме и наздраве. Моменти като тези в които седя на една маса с хора, повечето от които са ме познавали като дете (включително и приятеля ми) осъзнавам колко голяма късметлийка съм и за тези, както и за много други неща. Да, минала съм през доста гадни работи в живота си, но в крайна сметка важното е да видиш това, което се случва в живота ти такова каквото е и да направиш най-доброто с това, което имаш. Така направих и аз, дори пътя ми до това усещане да не беше от най-леките.
Години наред все мислих, че изпускам нещо. След това пък, не исках да съм част от нищо. Всяка година има своят „вайб“ или по български, енергия. И като един средно-суеверен човек вярвам, че е важно това, върху което се фокусираме и хората с които се заобикаляме за тези моменти, които са нещо като модерни ритуали. Ето и доказателството — хора се събират на 31 декември за да пият, ядат и празнуват края на една година и началото на нова. Има баница с късмети, отброяване и достатъчно фойерверки за да започнем малка революция. Във въздуха трепти нещо очарователно и топло, всеки се вълнува, защото изминалата година се нулира. Остава в миналото, а никой не знае реално какво го чака в скоро време. Има нещо магическо в това, стига да изключим, че следваме Грегорианския календар, въведен от папа Грегорий XIII и свързан по-скоро с данъците отколкото с каквото и да било друго. В България той се вкарва чак през 1916(!) година, което шокиращо научих сега, а 1ви април и 25ти декември може да се сметнат далеч по-добри дати за начало на нова година, но за това по-нататък.
Но сега говорим за нашата традиция, а както виждаме със всякакви фантасмагоризми в които аз самата също вярвам, в каквото повярва човек, това има сила в живота му. Е, аз вярвам в късмети, намерения, знаци и какво ли още не. За това обичам да пиша много късмети за мен и всички хора около мен — както на Нова Година, така и на Бъдни Вечер, защото в моето семейство освен пара има късмети. Но за разлика от късметите за кафе или дори тези, които продават в магазините, нашите ги пиша аз. Минах през много фази в които не исках да го правя или го правих с нежелание. Все пак, когато си на 16 имаш далеч по-важни неща с които да се занимаваш, но сега на 30 само ми дай да ги пиша. И това е по простата причина, че миналата година един от късметите ми се сбъдна, въпреки, че изобщо не го бях и очаквала. Беше нещо за куче и се падна на баща ми, а не мина и половин година и намерихме най-прекрасния песовец Рори на улицата пред къщата на село. Е това ако не е късмет! И не само — почти съм сигурна, че имаше нещо за ‘нов дом’, което ми се падна на мене и няколко месеца след това се преместих обратно в България.
Гледната точка е това, че всичко се случва. Стават всякакви магийки, а аз съм сигурна, че това, което ти е в главата ти е и в ръката (или ръцете така да се каже, не-римувайки-се). Та тази година наблегнах на късметите и имаше много. Знам, че в някакъв момент се изтърква, но много често прочитаме нещо, харесва ни и след това забравяме. Често си мислим, че за да се случи нещо трябва постоянно да го мислим. Да „манифестираме“. Но в моят дългогодишен опит с материализирането на желания, всичко си идва на мястото, когато забравиш за него. Оставяш го някъде назад в съзнанието си и никога не се сещаш за него докато… не се случи. Толкова често ми се случват разни работи за които съм почти абсолютно сигурна, че съм си мислила, но след това забравила. За разлика от това, нещата за които мисля непрестанно и никога не спирам да си повтарям колко много искам това или онова, рядко се случват или идват с много упорство от страна на вселената. Може би тук идва късмета, а може би не е само въпрос на късмет.
За мен има три основни принципа — внимание, намерение и действие. Важно е това на което обръщаме внимание, било то позитивно или негативно, а отвъд това е важно да обръщаме внимание и на самите себе си — как се чувстваме, кои сме ние, какво ни кара да мислим определени неща. След това идва намерението, какво искаме да постигнем, защо, какво ще направим за да го постигнем? И накрая, действието, което е едновременно най-сложно и най-лесно. Просто правим това, което сме си намислили. Как това се свързва с късметите? Аз ги виждам като вид наричане. Обреден ритуал в който се усамотявам сама със себе си и слушам какво ще ми каже интуицията. От какво имат нужда хората? След като веднъж съм притихнала, вдъхновението идва само, а моя работа е единствено да го запиша и по възможност да е в рима. Във всяко листче запечатвам намерение за това да се сбъдне всичко, което е в най-добър интерес на човека. Там е работата, че „най-доброто“ за някой понякога може да дойде прегиздено като нещо възприето като „лошо“, но с времето то да разкрие истинската си самоличност. За това всеки сам за себе си решава дали да допусне тази енергия до себе си и да повярва.
Аз за мен си знам, вече вярвам, че всичко е възможно и късметите работят. Ако някой не вярва, нищо на света няма силата да го накара да повярва, че ще проработи и най-интересното е, че никой не може да го убеди освен той самия. За това вече избягвам да давам непоискани съвети или да помагам на хора, които не са ми казали изрично, че искат моята помощ. Не работя и с намеци, а питам и това помага много. Там е работата, че никой не е тръгнал да се променя, защото някой му е казал, че трябва или защото нещо извън него го подтиква. Това работи само ако този подтик е в синхрон с нещо вътре в самия човек. Подобно на това, ако някой иска и вярва в късмети, ще усети късмета, а след това ще реши дали това ще е за него. Понякога, късмет като такъв за бебе например, може да послужи прекрасно като предупреждение за някой, които не иска да има (повече) деца. Това пак е „на късмет“, въпреки, че няма да се сбъдне.
Това с Грегорианския календар и данъците не трябва да ни обезкуражава. Във времена като тези в които живеем, има толкова много обичаи, стари и нови, които се преплитат в нашето битие. Дори да не е възможно да живеем по стария календар с 13 месеца, имаме възможност да празнуваме всички празници с намерение без да отричаме каквото и да било. Още по-добре би било да си създадем собствени традиции, които да предаваме в семействата си за да държим живо нещо, което зарежда нас. Както сама научих през последните години, бунтът сам по себе си не постига нищо, а освен да рушим, трябва да изграждаме. За това тази година започнах да наричам късметите. Да оставям отчасти вселената и отчасти човека да избере каквото той си иска, а другото ще се види с времето. Най-важното нещо пък е да обръщаме внимание на неща, които ни зареждат с енергия и да заложим намерения, които ни изпълват с живот. Все пак сами решаваме какво да допуснем в своя свят и от коя страна да го погледнем. Както с всяко нещо, било то късмет или пък урока, силата да го приемем или отхвърлим е в нас. Всичко зависи от това дали сме склонни да повярваме.
Честита Нова Година!
С обич,
Алекс
