Здрасти, аз съм Алекс(андра)!
Дълго време търсих своя път и най-накрая го открих, но не там където предполагах —
вместо асфалтиран и чуждоземски се оказа стар селски път в родната ми България.
Исках всичко друго освен да съм в България
От дете мечтаех за чужбина — колкото по-чужда и далечна, толкова по-добре за мен. Първо се преместих като студентка, но се върнах в България за стажа си и останах за няколко години. Виждах го като нещо, което трябва да направя за личностното си развитие, но въпреки това знаех, че ще замина отново. Много хора не ми вярваха, но в един прекрасен момент се случи точно това. И причината не беше каква-да-е, а именно възможността да правя нещо, за което винаги си бях мечтала. Но с постигането на тази мечта отключих много дилеми и просветления, за които честно казано не бях готова.
Време беше да реша какво да правя
Нека си го кажем честно, бях работохолик, който най-накрая имаше възможност да изкарва прехраната си с писане. Бях супер ентусиазирана, докато не стигнахме момента в който ме насърчаваха да не вдигам летвата за останалите. Усещах скрита конкуренция в хора, които смятах за приятели, а дори мениджърката ми каза „не знам защо клиентите те харесват толкова“. Осъзнах, че свършената работа има по-малко значение от доброто впечатление и всичко това е най-важното. Изгубих се измежду социални политики, скрита конкуренция и чувството, че най-вече искам да съм себе си и… се счупих.
За няма и няколко месеца изпаднах в дълбока депресия, а всеки ден беше обсипан с тревоги и дори паник атаки за какво ли не. Бях толкова изморена, че едва функционирах, а умът ми звучеше като телевизор със счупена антена. Психичното ми здраве се влоши до там, че трябваше да си взема болничен, а процеса на възстановяване протича и до днес. Наложи се да се преоткрия против волята ми, но това, което научих ме доведе тук и сега.
Истината е, че започнах да се чувствам най-щастлива, когато се прибирах в България. Желанието ми да избягам се превърна в желанието ми да остана още малко, а всеки път, когато се връщах откривах нещо ново, което да ми липсва. Но въпреки това, решението ми да се върна беше резултат от дълго и мъчително размишление траещо почти година.
В крайна сметка, животът ми там бе очертан от две погребения — това на дядо, който почина няколко дни след като заминах и това на баба, което потвърди решението ми да се върна окончателно.
И сега съм тук!
В края на февруари 2024 си събрах багажа и се върнах обратно в България. Оттогава прекарвам по-голямата част от времето си извън града и се чувствам все по-добре.
За това и мечтая да живея изцяло на село — мечта, която за мое огромно щастие семейството и приятеля ми също споделят.
Целта ми с този блог е да споделя новооткритата си обич към по-бавния начин на живот. Онзи, осеян с творчество и осъзнатост, припознаващ естествените цикли на природата и приветстващ магията във всичко, което ни заобикаля.
Включи се в приключението с мен!
